Привет, приятели! Днес ви споделям фотоинтервю, каквото не сте виждали от мен до този момент. На гости са ми актрисата Жаклин Дочева и гласовитата певица MIA D., които ни разказват за тяхното детството, за традиците от онези безггрижни години, които спазват и до днес, за избора на професионалния им път и любовта към изкуството.
Първоначалната ми хрумка беше да заснема тяхна съвместна фотосесия, а в последствие се роди и идеята за фотоинтервю, която прегърнах с удоволствие. Смятам, че този проект ще бъде много интересен и за вас, тъй като включва в себе си забавни истории, искреност, подкрепа които само здравата семейна среда могат да ни дадат.
Мария и Жаки отговориха на въпросите ми и индивидуално, благодарение, на което ще забележите техните прилики и разлики, и колко много се допълват една друга. Беше ми много интересна и комуникацията им през цялото време на следобеда, който прекарахме заедно. Те имат няколко години разлика, но по нищо не личи. Връзката им е много силна, такава, каквато съм виждала с близначки. Освен това те са искрени една с друга, и същевременно подкрепящи се. Прочетете интервюто докрай, заслужава си!
В момента сте много близки. От малки ли се разбирате толкова добре или сте имали и търкания?
Мария: Винаги сме сме се разбирали, но сме се и карали доста. Сега също спорим, ама винаги сме комбина!
Жаклин: От малки имаме много силна връзка. Играехме си заедно и си измисляхме сами игрите. Но понякога сме се и карали, но бързо сме се сдобрявали. Баба ни Мария ни разказва, че като малки сме се карали, коя да ѝ изпее песен и аз съм казвала на Мария : “Како, спри да попея аз малко на баба”.
Винаги сме имали силна връзка, а това означава, че винаги сме били честни една към друга. За мен това са истински близките взаимоотношения. Понякога спорим, понякога се караме, забавляваме се, смеем се много, казваме си неща, които са истина и това абсолютно нормално.
Какви деца бяхте?
Мария: Бяхме доста изобретателни и забавни деца според мен. Свободни! Играехме си на доста интересни игри и режисирахме филми – най-често латиноамерикански и тип “Досиетата Х” и “Титаник”. Обичахме да играем на ресторант и на “лелички”. Хаха! Представяхме си, че сме големи хора (жени – лелички) и имаме деца (големи кукли), които водим на детска градина. Имахме и работилница за изработка на портмонета от хартия (които години по-късно станаха популярни в България и жалко, че не сме ги патентовали, защото явно и някой друг е имал същата детска идея).
Жаклин: Аз бях много срамежлива, помня, че се притеснявах да поздравя и да се покажа дори пред роднини, когато ни идваха на гости.
Бях много мълчалива и почти не говорех. Но все пак изкуството се е проявявало в играта. Правихме си концерти на площадката в къщата ни в Трявна, шиехме портмонета от хартия, играехме на човечета, измисляхме цяла история с различни герои , каквото ни се падне от яйцата Kinder. Играехме различни сцени от филми, пеехме на баба песни на Веско Маринов, размествахме мебели, не ни е било скучно детството. Помня, че от малки помагахме на бездомни животинки. Редовно прибирахме котки, някои от които после се оказваха, че са на съседите, а ние си мислихме , че няма кой да се грижи за тях.
По какви си приличате и по какво се различавате една от друга?
Мария: Приличаме си визуално и като характер, но имаме и разлики, разбира се! Мисля, че Жаки е по-твърда и безкомпромисна. Уча се напоследък от нея и доста добре отстоявам себе си!
Жаклин: По гласовете със сигурност си приличаме и много от реакциите ни са еднакви. На пръв поглед даже ни казват, че сме като близначки.
По характер колкото си приличаме, толкова се ѝ различаваме. По-забавно е да питате наши приятели , особено когато но имитират е доста забавно – как си говорим, как спорим, как говорим на животните.
Има ли някоя традиция, която продължавате да спазвате от детските си години? Ще ни разкажете ли?
Мария: Да, пишем писма на Бъдни вечер до Дядо Коледа. Събираме салфетки и спасяваме животни.
Жаклин: Събираме салфетки от малки и до ден днешен добавяме, когато намерим някаква хубава и интересна салфетка.
От малки обичаме да оправяме и да подреждаме, даже така изненадвахме баба и дядо. И досега сме добър тандем в почистването и подреждането и го правим с удоволствие.
Продължаваме да помагаме на бездомни животинки. Това просто няма как да го подминем. Мисля, че ни е една от мисиите на тази земя.
Може ли да ни разкажете някоя забавна история от детството?
Мария: Ами, ние сме пълни със забавни истории. Правехме си “тайни вечери” заедно с комшийските деца. Ставаше така, че бабите ни разбираха и готвеха за нашите вечери и се правеха, че не знаят, че вечерите са тайни. Локациите бяха в нашия двор, в съседския двор и при кокошките и козите. Хаха. Не знам как не ни е миришело и не ни е било гнус.
Жаклин: Много са. Сещам се за тайните ни вечери. Първо, защо са тайни – бабите не трябва да разбират. Ние сме при тях за лятото.
Трябва да си готвим сами. Първата ни вечеря беше най-вкусна, защото всъщност бабите разбраха, че искаме да си направим вечеря в двора и ни сготвиха. Бяхме опънали един син чаршаф с дупка и през нея надничахме кой минава по улицата.
Следващите вечери наистина трябваше да бъдат тайни, защото вече ни бяха забранили да си правим. Не помня каква беше причината. Та, локацията на една от тайните вечери беше курника (където ни бяха животните , точно до козите), под едно дърво и под наклон – всичко, което слагахме падаше надолу. А какво си бяхме направили за вечеря, Мария изпържи първите си картофи, почти без никакво олио и така решихме да заложим на сигурното – да си купим кроасани.
Беше забавно и миризливо.
Как продължавате да се подкрепяте в момента?
Мария: Подкрепяме се супер много за всичко!!! Даваме си съвети за сцената и професиите ни на артисти. Има доста градивна критика.
Жаклин: Даваме си съвети, радваме се на успехите една на друга и се насърчаваме. Да не кажа се ръчкаме една друга, защото не винаги имаш точната преценка за твоите неща, имаш нужда от честна и обективна дума и можеш да я получиш единствено от близък човек. Казваме си честно нещата, не си спестяваме нищо.
И двете сме си избрали това, което ни дава сила и знаем всяка колко ѝ коства всеки успех и колко е важно да бъдеш признат.
Израснали сте обградени от изкуство. Как ви се отрази това?
Мария: Не мога да кажа, че сме израстнали обградени от изкуство! Никой от нашето семейство не е човек на изкуството или артист. Просто сами сме избрали пътя си и нашите са ни позволили, защото са видяли, че наистина имаме талант, а не е просто да си убиваме времето в музика и актьорско майсторство. Ние сме щастливки, че Господ ни е дарил с таланти и ние ги развиваме и това ни е и професия!
Жаклин: Полезно. Бързо сме разбрали какво искаме, не сме се лутали. Което е проблем на доста хора – да намерят това, което е повече от работа. Сестра ми по-рано от мен, аз чак в 7-ми клас разбрах, че искам да стана актриса.
Изкуството те прави със сигурност по-отворен към света. Аз , както ти казах, бях притеснителна и не смеех да изразя мнение, сега е точно обратното. Не казвам, че не се притеснявам никога, но се научих да трансформирам и използвам същата тази енергия и да я покажа навън. Мисля, че актьорското ми е помогнало да се опозная и да бъда активна, да виждам, да усещам и да действам. Да не бъда безразлична към света и случващото се.
Има ли нови проекти, за които искате да споделите?
Мария: Винаги има неща, но не искам да издавам! Творя и скоро ще чуете и видите!
Жаклин: Тази година определено имам много проекти, които ме правят щастлива. От 29.09 в ефира по Нова ТВ, започва сериалът “Клетката”. Историята е динамична, с криминална линия, засяга актуални обществени теми от действителността.
Благодарна съм, че като актриса ми се дава шанс зрителите да ме видят в драматична роля. Героинята ми се казва София и е адвокат. Срещнах страхотни колеги, нов екип и се радвам, че съм част от всичко това.
Много се вълнувам, че тази година излиза игрален филм с мое участие. Това досега е най-различната роля, върху която съм работила и е най-споделеният и отдаден процес, който съм имала. Филмът се казва “Диада” . Режисьор е Яна Титова, на която съм толкова благодарна за шанса да снимам в игрален филм и то роля, която беше голямо предизвикателство и страх дори. За първи път се почувствах толкова жива и чувствителна , докато снимам, беше преживяване, не игра.
В главните роли ще видите талантливите момичета Маргарита Стойкова и Петра Църноречка. Аз съм в ролята на майката на Ива ( Петра Църноречка).
Предстои да излезе на есен, а сега за първи път се срещна със зрители на фестивала “Златна роза” във Варна.
Има и още нещо, което е в процес, но ще загатна малко. Започвам репетиции и на сцена – събрахме се съмишленици и работим върху това да създадем спектакъл, който да е насочен към отношенията майка – дъщеря.
Предстоят ми много хубави процеси, за което съм благодарна, защото така се чувствам полезна и жива.
