Привет, приятели! Днес на гости ми е една млада, красива и талантлива актриса, а именно – Миа Кацарова. Познавате я от телевизионните сериали „Мен не ме мислете”, „Столичани в повече”, „Много мой човек”, игралните филми „Игра на доверие”, „12А”, театралните постановки „Чужди хора”, „Влиянието на гама лъчите върху лунните невени” и много други. В последните години Миа работи и за много чуждестранни продукции, така че е напълно възможно тя да се превърне в поредния български талант разпознаван в цял свят.
С нея се видяхме преди няколко седмици. Оказа се, че на локацията, която първоначално си бяхме избрали беше прекалено слънчева и в първата част на фотосесията експериментирахме. След това отново се върнахме на Александър Невски и за съвсем кратко време сътворихме голям брой красиви кадри. Всичко това се случи с такава лекота, благодарение на професионализма на Миа. И още нещо много ценно, което усетих при комуникацията ми с нея е това, че се почувствах оценена като артист, което говори достатъчно за това що за човек е тя. Лично за мен беше голямо удоволствие да се докосна до Миа като човек и като творец.
Във фотоинтервюто си говорим за чувството да работиш за чужди продукции, за силата на навиците и за това как ни изграждат като хора, за обичаната от всички Италия и за какво още, ще разберете като прочетете интервюто докрай! Насладете му се!
Здравей, Миа! Благодаря ти, че прие поканата ми, радвам се, че си ми на гости! Би ли ни разказала повече за себе си и проектите, в които участваш?
Здравей, Кристина и аз много благодаря за нашата среща. Казвам се Мария, но от малка родителите ми ме наричат Миа и някак си неофициално съм прекръстена на Миа. Родена съм в София. Занимавам се с актьорско майсторство от малка и до момента съм участвала в не малко сериали, филми и реклами. Преди година-две също така участвах и в две театрални постановки в София, но за момента прекъснах връзката си с театъра.
Сериали: „Столичани в повече”, „Пътят на честта”, „Скъпи наследници”, „ Мен не ме мислете”, „Татковци”, „ Много мой човек” ;
Филми: „12А”, „Игра на доверие”;
Представления: „Чужди хора” – Театър „Сълза и смях”, „Влиянието на гама лъчите върху лунните невени” – Нов театър НДК.
Как се роди любовта ти към изкуството и актьорската професия?
Любовта ми към актьорската професия се роди от това, че като малка родителите ми ме записваха на различни спортове – плуване, спортни танци, балет, фигурно пързаляне и всичко ми допадаше, но някак си – колкото и не скромно да звучи – бързо ставах много добра и ми омръзваше. И така търсейки нещо ново, открихме една детска школа за актьорско майсторство. Там търсенето на това какво обичам и с какво искам да се занимавам – приключи и се превърна в моя мечта и цел в живота.
Завърших (НПГПФ) училище със специалност „Фотография” и нямах търпение да завърша и да започна да уча „Актьорско майсторство”.
Мария, работиш и за чужди продукции. Какво е усещането? А има разлика между българските и чуждестранните проекти?
Да, от година насам съм се захванала сериозно с това да се боря и на “чуждия пазар” главно за Англия и Америка.
Работата с чужди продукции ме впечатли и вдъхнови изключително много. Може би случайност, може би не, но усещането да работя с чужденци описано с една дума е – лекота. Работата, комуникацията, организацията, всичко сякаш става по-леко и един 12 часов снимачен ден се изнизва за секунди. Има много разлики между нас и тях, но нещата тръгват от по-високо. До някъде вината в това да имаме огромни различия и то в негативен аспект от запада, не е в хората, с които съм работила, а от ресурсите, с които разполагаме, от грижата за изкуството – която нямаме и още много други.
Обичаш Италия. Какво бихме могли да си вземем от тяхната култура, според теб?
Не обичам Италия – обожавам я!
Най-простичкото нещо, което можем да вземем от тях е да се усмихваме повече по улиците. Последните две години обиколих почти цяла южна Италия и там бих казала, изобщо не тънат в богатство. Защото някои биха казали, те са по-добре от нас, затова са усмихнати. Не е до парите. Да бъдеш добър, отзивчив, усмихнат и готов да помогнеш на непознат – няма връзка с това колко пари имаш в джоба. България също е прекрасна и много ми се иска лицата на хората тук да бъдат озарени с повече надежда и любов.
С какви предизвикателства се сблъскваш като артист на свободна практика в България?
Трудностите на артиста на свободна практика са много. Най-трудното за мен е да останеш постоянен въпреки всичките НЕ-та, които получаваш. Да продължиш да се бориш и да вярваш в себе си. Да приемеш професията като едно увеселително влакче. Ту на върха, ту на дъното – да знаеш, че сега си долу, но следва изкачване и някъде там ти трябва да балансираш.
Как мислиш, кои са навиците, които ни правят успешни?
Постоянство, любов и вяра. С годините съзнавам, че навиците, които създавам за себе си, са именно това което ме оформя като човек и като личност. Ти си това, което са навиците ти. Ако имаш навика да спортуваш – ще бъдеш здрав и силен. Ако имаш навика да си недоволен и да се оплакваш – ще бъдеш един недоволен от живота човек. За това е важно да градим хубави навици. Не само към професията, а и към отношението ни към самите нас и околните.
Какви нови проекти да очакваме от теб?
Надявам се да ми предстоят много нови български проекти.
В момента с нетърпение чакам да излезе един документален филм, който снимах с американска продукция за Paramount+, който за съжаление няма да достигне България, но задължително ще споделя в социалните си мрежи.
