Привет, приятели! Днес на гости ми една млада, нежна, красива и талантлива народна певица, а именно – Пирина Христова. Познавате я от участието й в „Гласът на България” през 2019 г. Днес тя е дипломиран педогог, преподава на деца и е част от хор „Космически гласове”, понастоящем „Ваня Монева”.
Пирина дойде до Пловдив специално за срещата ни, за което безкрайно й благодаря. Прекарахме голяма част от деня заедно и имахме възможност да си поговорим на много и различни теми. Както сами ще се убедите като прочетете фотоинтервюто с нея, тя е изключително мил и чист човек, а връзката й с фолклора и българските корени е много, много силна. Качествата, които притежава и интересите, които има, не се срещат често у младите хора днес, което я прави специална и вдъхновяваща. Искрено си пожелавам повече младежи да имат нейната ценностна сиситема. Тогава със сигурност бъдещето на страната ни ще бъде светло и безоблачно.
Във фотоинтервюто с Пирина си говорим за участието й в „Гласът на България”, за работата с деца, за мечтите и какво още, ще разберете като прочетете интервюто до край. Насладете му се!
Здравей, Пирина! Благодаря ти, че прие поканата ми, радвам се, че си ми на гости. Би ли ни разказала повече за себе си и проектите, в които участваш?
Здравей! И аз благодаря за поканата, много се радвам, че ще бъда твой гост! От съвсем малка знаех, че музиката ще бъде моят живот и призвание, и не сбърках в преценката си! Пея от съвсем малка, някъде две, три годишна. В трети клас започнах да свиря на пиано, в седми клас кандидатствах в музикалното училище в София и ме приеха с народно пеене. През 2014г. започнах да пея в хор „Космически гласове“, понастоящем хор „Ваня Монева“ и така вече почти десет години. След като завърших училище отидох да уча в Софийския университет със специалност музикална педагогика. Участвах в шестия сезон на „Гласът на България“, а в момента главно работя с моята дуетна музикална и житейска половинка Виктор Джоргов, който е безкрайно талантлив тамбурист, китарист и гайдар!
Как избра народното пеене за твоя професия?
Музиката е повече от професия, тя е призвание! Изборът е някак взаимен, по-дълбок, по-висш, оставяш сърцето да те води и то никога няма да те подведе!
С какви впечатления и научени уроци остава с участието ти в „Гласът на България”?
Бих казала, че направих несъзнателно „изпит“ на истинските си приятели! Много е лесно да се радваме и да бъдем съпричастни с нещастието или несгодите на другите, но как понасяме успехите на приятелите си? Отговорих си на този въпрос, ще го запазя за себе си!
Как се чувстваш като музикален педагог? На какво те учи работата с деца?
Това е една много дълга тема, но ще се опитам да отговоря с няколко изречения. Децата са най-големите учители, понякога се чудя дали аз ги уча или те мен! Бих посъветвала повечето колеги, въпреки че аз съм учител едва от няколко години, да се вслушват повече в тези малки, безценни, по-добри от нас възрастните познавачи на света и живота! Работата с тях ме учи на търпение. Винаги съм мислила, че съм много нетърпелива, а откакто съм учител разбрах, че не е така и имам голям праг на търпимост. Виждам, че имат нужда от разговори, от разбиране, от споделеност и се опитвам да го намират в мен! Не винаги всичко е на всяка цена! Не всички ще продължат по пътя на музиката, но искам да ги науча да бъдат добри, съпричастни, а когато пеят да го правят от цялата си душа, защото музиката не е само ноти, тя е чувство, тя е емоция, тя е обич и топлина, тя е най-прекият път към Божественото!
Казваш, че с пеенето на фолклор целиш да съхраниш българското. Какво може да направи всеки един от нас, според теб, за да се запазят живи българските традиции?
Народното творчество е заложено в нашето ДНК! Ние преди всичко сме българи, казват че сме избран народ, вярвам в това! Трябва да се обърнем и да се върнем към Корена, той е там някъде в нас, седи и чака да го открием и са му се отдадем, тогава всичко ще тръгне напред! Да се завърнем към истинското, да четем повече и да не робуваме на някого или нещо! Защото ние обичаме да сме роби, на кого ли не! Трябва веднъж завинаги да работим за нас, българите, за нашето благо, за нашата страна! Вярвам, че и този ден ще дойде!
В какво вярваш?
Вярвам в доброто у хората, въпреки че напоследък виждам точно обратното! Вярвам в силата на любовта и истината! Както вече споменах, трябва да се огледаме в децата и да видим как те мислят и чувстват! Всъщност всеки притежава тази чувственост и първичност, в добрия смисъл на думата, но някак пораствайки, забравяме тези си качества. Ако запазим детето в себе си, светът ще бъде по-добър!
За какво мечтаеш?
Мечтая за спокойствие, за мир, за доброта в общуването! Знам, че злобата и завистта, никога няма да изчезнат, защото така би се нарушил балансът, но нека да бъдат в по-малки количества! Алчността и себелюбието ще погубят хората! Мечтая те да изчезнат от душите на хората, но това е дълъг и труден път!
Какви нови проекти да очакваме от теб?
Не искам да казвам, о да очаквайте много нови неща от мен, а всъщност да подведа хората. Мисля, че всичко се случва в точния момент и време. Имам много идеи, важното е да сме здрави и всичко замислено ще се осъществи!
