Привет, приятели! Днес на гости ми е една млада, красива и талантлива актриса – Елена Иванова. Познавате я от театралните постановки „4000 мили”, „Венчани за небесата”, „Свободно падане”, „Калигула”, с малки роли в телевизионните сериали „Братя”, „Мен не ме мислете” и други. Освен, че е актриса Елена от скоро снима и освен всичко това, посещава уроци по барабани.

С Ели се видяхме преди няколко седмици в столицата. Направи ми впачатление, че е лъчезарна, мила, отворена към другите хора и съвестна с ангажиментите, които поема. Снимките сътворихме на едно от централните места в София. Смяхме се, експериментирахме, а тя беше избрала невероятно красива рокля за нашия проект.

Във фотоинтервюто си говорим за първата й самостоятелна изложба, за изкуството, за актьорството.  Hадявам се поне малко да сме ви вдъхновили с проекта, който създадохме заедно.  Насладете му се! До нови срещи!

Здравей, Елена! Благодаря ти, че прие поканата ми, радвам се, че си ми на гости. Би ли ни разказала повече за себе си и проектите, в които участваш?

“4000 мили”, “Косвени щети”, “Късметлията с ръждивия револвер”, “Венчани за небесата” “Свободно падане”, “Калигула” и др. Всички представления, в които играя са ми любими. Харесва ми, че се срещам постоянно с нови хора, взимам от тях по нещо, всеки път. Наскоро с “Калигула” бяхме на турне в Япония и осъзнах, че много искам по-често да ни се отдава възможност да пътуваме и да играем. Да обикаляме света, да  се смесват култури, идеи, да се водят дискусии, да творим въпреки езикови бариери, и все пак да говорим на един език. Това е чудесно.

Кога се роди любовта ти към изкуството? А как се случи, че актьорството надделя в живота ти?

Повечето деца, още от малки, биват записвани на танци или пеене, спорт, пиано, китара, цигулка, чужди езици и т.н. Аз с езиците и музикалните инструменти не съм на ти, но пък преминах през всичко останало.  От модерен балет, през уроци по пеене, до лека атлетика.Не помня как попаднах в театър за първи път, дали по своя воля или от училище са ни водили. Не е важно. Важното е, че след като последва театралната школа в 9-ти  клас, някак останалите неща, с които се занимавах, останаха на заден план малко, по- малко. Бягала съм от училище, за да не пропусна някоя репетиция, представление, фестивал и така.

От половин година ходя на уроци и  по барабани. Ще видим какво и докъде и дали… Хаха..

Ти си автор на фотографска изложба, в която пред обектива ти са застанали велики български актьори от възрастното поколение. Кои са най-ценните уроци, които научи от тях като артист и като човек?

За това мога да говоря с дни. Много се радвам, че направих тази изложба.Цял месец имах щастието да се срещам с имена като Мария Стефанова, Стефан Мавродиев, Марин Янев, Меглена Караламбова, Пламена Гетова, Васил Михайлов, Елена Райнова, Добромир Манев, Симеон Алексиев, Красимир Доков, Бистра Марчева, Петър Димов. С повечето от тях ме свърза любимата ми Меглена Караламбова. Жената, за която някой ден ще напиша книга.  Безкрайни благодарна съм ѝ, че е до мен, винаги. Толкова е хубаво, че тъкмо тръгнал по пътя си, млад творец, има за близък приятел човек като Меглена. Тя ме съветва за всичко. Първо на нея звъня, когато се случи нещо свързано с работата ми. И не само. Не винаги съм я слушала и след това, разбира се, винаги се е оказвала права. Тя е моят театрален родител. Дебютното ми предствление е с нея, играем заедно в” 4000 мили” в театъра 199, режисьор Влади Люцканов. Обичам този театър. Заради нея, заради Ани Монова, заради целия екип там. И тъкмо там исках да направя изложбата на тези страхотни актьори. А относно тях, не знам как с две думи да опиша срещата ми.

Толкова радости, толкова истории, толкова живот във всеки един от тях. И те ми отделиха от времето си, много ценно за всички ни днес, за да им направя няколко снимки и между тези снимки да чуя истории, които си мечтая някой ден да разказвам. Снимах ги по гримьорни в театри, снимах ги в хола им. Някои не успях да ги снимам, но си поговорихме по телефона. Обобщено от всички тези прекрасни хора научих, или по-скоро потвърдих мои размишления, че не е лесна тая работа. Не е лесна, но ако си верен на себе си, ако си честен и отдаден и ако знаеш и вярваш, че си тръгнал в правилната посока, нищо не може да те събори.  И както каза Мария Стефанова „Бъдете храбри, рискувайте! И  все пак запазете у себе си едно детско, чисто намигане. Помага!“ 

Много се радвам, че направих тази изложба и че започнах това приключение, и нямам търпение да го довърша.

На всички е известно, че изкуството иска жертви, няма човек, който не е чувал тази фраза, но само творящите хора знаят какво означава това. Какви жертви правиш ти в името на изкуството?

Не всичко е на всяка цена винаги и завинаги. Когато правя нещо не си казвам “А, тук се жертвах”, напротив. Правя това, коeто трябва и не съжалявам за това. Но стига да си струва, разбира се. Тогава и сърце и душа съм готова да дам.

Кой е любимият ти начин да почиваш? Успяваш ли да балансираш между личния и професионалния живот? 

Обичам морето. Там съм в несвяст от кеф. Когато съм със семейството си, също. Скоро открих, че и докато съм с апарата и снимам, също си почивам.

И в двата случая съм много отдадена, но често се съобразявам с работата си. Което е най-нормалното, мисля. Всички сме така.

В какво вярваш?

Вярвам, че някой отгоре ти е начертал лабиринта с възможности, но ти сам си рисуваш пътечката и от теб зависи кога ще стигнеш до крайната цел.

Какви нови проекти да очакваме от теб?

Скоро имах премиера на “Bloody play” на Венцислав Сариев (негов текст, негова режисура). А от есента ни чака яко фиеста, нови обективи, снимки, изложби, още нови спектакли.