Ясен Иванов от Ботаническа градина “Борика” “Повечето съвременни хора напълно са изгубили връзка с природата”

Приятели, днес ви споделям едно различно фотоинтервю, в което ви разказвам за ботаническа градина „Борика” и нейния създател – Ясен Иванов. Ясен е започнал да работи по градината през 2015 г. В нея е събрал растителни видове от всички континенти. Сам е аранжирал градината и всекидневно полага грижи за нея.

Още в първия момент, в който влязох в градината, усетих невероятното спокойствие, което цари в нея. Обикновено, когато съм там, нямам никакво желание да си тръгвам. Всяко кътче е невероятно красиво и разбира се, не спирам да снимам. Още преди да посетя “Борика” за първи път, Дени от @myidilya сподели, че за градината се грижи момче на нашата възраст, което тя познава. Останах много впечатлена от Ясен, от това, което е създал и от човекът, който е. Така се роди и идеята за създаването на това фотоинтервю. Надявам се с него да събудя любопитството ви да посетите градината и същевременно да се насладите на красотата, която е създал Ясен.

Снимките са направени в началото и края на месец юни – посетих градината два пъти за един месец. Във фотоинтервюто с Ясен си говорим за създаването на градината, за опазването на околната среда, за предизвикателствата в живота и какво още, ще разберете като прочетете публикацията до край. Насладете й се!

Здравей, Ясен! Благодаря ти, че прие поканата ми, радвам се, че си ми на гости! Първоначално би ли ни разказал повече за себе си и за Ботаническа градина “Борика”?

Здравей, Кристина ! Благодаря за предоставената възможност да разкажа своята история. Изпитвам трудност да говоря за себе си и може би, човек би разбрал повече за мен, ако се разходи в градината, но ще опитам да нахвърлям няколко основни щрихи. Мечтател съм, изпитвам емпатия и съчувствие дори към растенията, не понасям несправедливостта, мисля, че съм отговорен и последователен. Завърших География в СУ “Св. Климент Охридски” и “Ландшафтна екология и опазванена природната среда”, също там. От дете се възхищавам и обичам природата, отглеждам растения и животни от съвсем малък, но стига толкова за мен…

Как реши да създадеш ботаническата градина ? Колко време ти отне направата й преди да започнат да идват в нея посетители?

Започнах работа по създаване на градината през юни 2015 година и година по-късно, на 6 юни 2016 отворих градината за посетители. От тогава градината претърпя голямо развитие, както в мащаба и видовото многообразие, така и в цветните композиции и съчетаването на растенията, разбира се, с големи усилия от моя страна и напълно отдаване. Самата идея честно казано, не знам как се роди, но мисля е естествено развитие на интереса и любовта ми към растенията и животните … Бих казал, че имам духовна връзка с природата от ранна възраст. В годините след създаването на градината си дадох сметка, че съм имал вътрешна необходимост, макар и неосъзната в началото, да създавам красота, свой утопичен свят за бягство от сивата и често грозна действителност.

Какво ти дава и какво ти взима работата в градината?

Реализирането на идеята беше свързана със сериозни усилия и понастоящем поддръжката и развитието, също е свързано с постоянен труд и лишения в личен план (често работя по 12-13 часа на ден без почивка), изтощен съм физически. Често съм тревожен и се притеснявам да не се случи нещо лошо с градината. От 2016 година не съм ходил на почивка например, рядко се виждам с приятелите си и т.н. Само подготовката на терена преди засаждането на растенията изискваше месеци на пренасяне на стотици кубични метра пръст с ръчна количка, няколко тона филц необходим за пътеки между лехите (пренесен с кофи),  десетки тежки дъбови греди пренесени на ръка и други съпътстващи дейности. След това започнах да засаждам растенията. През 2017 година купих още един имот от съседи и увеличих площта на градината. Всички физически усилия се повториха, а след това грижите и поддръжката станаха още повече. Нямаше да се справя сам без финансовата и морална подкрепа на родителите ми, за което съм им изключително благодарен. От създаването на градината, до сега съм имал трудни моменти и не веднъж съм се разколебавал дали да продължа да се грижа за мястото. Разбира се, грижите за градината и общуването с посетителите ми дават и много положителни емоции, придобивам нови знания и умения, ставам още по-отговорен и се развивам в личен и професионален план. Чувството да наблюдаваш природата от толкова близо е несравнимо с нищо друго. Да виждаш как с всяка изминала година засадените растения се развиват, цъфтят и размножават и на свой ред привличат множество създания (птици, пчели, пеперуди, бръмбари и всякакви други животинки), е огромна привилегия във все по-забързания и технологичен човешки свят. Няколко години преди да започна работа по създаване на градината, засадих различни видове дървета около част от имота граничещ с улицата. Тази пролет яворите бяха отрупани с цвят и хиляди насекоми се бяха събрали в жужащи облаци, да опитат от вкусния нектар. Този момент на съзерцание беше изключително емоционален за мен… да знаеш, че с труда си си допринесъл, макар и с частица за по-добър свят. Повечето хора, които посещават градината са прекрасни, търсещи красота и близост с природата. Често създавам и нови приятелства, а когато някой посетител си тръгне и сподели емоциите от разходката в градината изпитвам огромно удовлетворение и радост.

Кои са най-големите предизвикателства, с които си се сблъсквал, откакто работиш по този проект? А как минаваш през тях ( трудностите)?

От създаването на градината до този момент съм преминавал през трудни моменти, но може би най-критичният момент беше през лятото на 2019 година. В продължение на повече от 20 дни, през юни, имаше необичайно високи валежни количества. Валеше всеки ден, почвата толкова се преовлажни, че всяка нова капка дъжд директно формираше повърхностен отток и малкото поточе, което минава край градината се превърна в мътна бушуваща река, носеща огромни дънери и кал. За минути половината градина беше напълно съсипана… растенията изкоренени, пътеките отнесени, декоративното езеро запълнено с тиня. Бях много разстроен и няколко дни не можех да се успокоя, не знаех какво да направя, как да продължа. В крайна сметка запретнах ръкави и започнах да поправям щетите. Често летата са много топли и сухи и осигуряването на достатъчно влага за растенията е истинско предизвикателство. Понякога се налага да поливам по 8 часа под парещото слънце всеки ден. Не мога да си позволя да не съм в градината дори и за час, изисква се напълно отдаване. Друго предизвикателство, макар че се случва много рядко, е когато в градината дойдат хора, които не могат да оценят вложените усилия и си позволяват да правят неща, които напушават нейната цялост. Най-същественото предизвикателство са ежедневните грижи по поддръжката на градината.

В градината са събрани растителни видове от всички континенти. Сам ли се грижиш за декорацията на градината и разположението на растенията в нея? А как минава един твой ден?  

За облика на градината и засаждането на растенията се грижа сам. От първата година до сега градината претърпя голяма трансформация. Постоянно се стремя към по-красиви и естествени съчетания между видовете. Крайната ми цел е всяко едно кътче в градината да бъде красиво и привлекателно през всички сезони, дори и през зимата. Разбира се, за тази цел, човек освен усет и въображение, трябва и постоянно да се информира за изискванията на отделните видове, за да може да им предостави оптимални условия за развитие. Често черпя вдъхновение от предавания и страници в социалните мрежи за градини и градинарство, но и от самата природата, която с лекота постига най-красивите съчетания. Често в градината се самозасяват цветя и растения на непредвидени от мен места, това придава много естествен, неформален облик на мястото. Следвам един основен принцип при засаждането на растенията и той е: “правилното растение на правилното място”. Всеки един мой ден от ранна пролет до късна есен минава в грижи за градината. Планирам работата и всяка сутрин мисля, кои са приоритетните грижи за деня. Подрязвам храсти, живи плетове, прецъфтяли цветя, плевя, поливам, кося тревните площи в градината и тези около нея, засаждам нови видове, правя размествания в композициите, почиствам декоративните езерца, пътеките, посетителския център и много други дейности.

Проекта, над който работиш е свързан с връзката между природата и хората. Според теб, какво може да направи всеки един от нас, обикновените хора, за да е в помощ на природата?

 За огромно съжаление повечето съвременни хора напълно са изгубили връзка с природата, често до такава степен, че изобщо не си дават сметка, че физическото ни оцеляване зависи от нейното. Изкуствената градска среда и технологии подхранват илюзията, че нямаме нужда от природа и все повече ни отдалечават от нея… От възникването на човечеството, през индустриалната революция, та до наши дни сякаш умишлено се стремим да рушим и унищожаваме естественият свят. Стигнали сме до такъв повратен момент, че сме заличили цели екосистеми и много биологични видове от лицето на Земята. Няма кътче на планетата, което да не е пострадало от човешката дейност. Дори и най-отдалечените и трудно достъпни кътчета са замърсени. В Марианската падина, на леденото плато на Антарктида, най-непристъпните върхове и горски дъбрави е открита микро пластмаса. Глобалното затопляне, за което цялата научна общност е единодушна, че човешката дейност причинява, засяга всяко кътче, всеки жив организъм на планетата. Щетите, които сме причинили и продължаме да причиняваме на природата водят до катастрофа, от която рано или късно цялото човечество ще бъде засегнато, независимо дали живеем в материално проспериращо общество с мощна икономика или в джунглите на Амазония. Червената лампа отдавна свети и ситуацията, в която се намира цялото човечество е критична. Вероятно тези думи звучат пресилено за много хора, но все по-честите и опустошителни бедствия и катастрофи през последните години са неупровержими.

Разбира се, ние хората освен разруха сме способни и на много съзидателни и вдъхновяващи неща. Все повече хора осъзнават необходимостта от промяна, неизброими са добрите примери по света в помощ на природата и най-уязвимите общности. Всеки един от нас с ежедневните си действия може да допринесе за по-добър и зелен свят. Какво можем да направим?! Да бъдем по-отговорни и информирани при избора си на стоки. Например, когато купуваме дреха да си задаваме въпроси: ще я нося ли повече от 30 пъти, какъв е произхода на дрехата, на плата (обикновено много евтините дрехи са с голям екологичен и социален отпечатък, за да бъде постигната ниската цена). При избора ни на храна, най-добре е да купуваме продукти, които нямат голям въглероден отпечатък (малки локални ферми и производители), да спрем консумацията на месо или поне да я намалим. Да си купим бутилка за вода за многократна употреба, да пазаруваме с платнена торба и мрежи за плодове и зеленчуци за многократна употреба, да ползваме по-често публичен транспорт, велосипед, споделено пътуване, да засадим дърво и да се грижим за него през първите години (местен, а не чуждоземен вид) , да осиновим куче, котка от приют или от улицата, ако имаме възможност дори за 5 лева дарение, да се поинтересуваме коя екологична или социална организация е добре да подкрепим, ако не в България, то поне по света където има хиляди (добър вариант са организациите залесяващи дървета и работещи с местни уязвими общности), да събираме боклука си разделно, да се стремим към по-малко продукти в пластмасови опаковки и много други ежедневни действия. Поинтересувайте се какво представлява ” Ecosia” –  Интернет търсачка и започнете да я използвате ежедневно за търсенията си и пазаруването в Интернет.

Какви са мечтите ти свързани с ботаническата градина и извън нея?

Много бих искал да разширя градината или дори да създам още една по-голяма градина с още по-голямо разнообразие. Но дори и това да не се случи, ще продължа да обогатявам настоящата градина и да се стремя да бъде още по-привлекателна за различни животни и красива за посетителите. Мечтите ми извън градината са глобални, а не лични. Мисля, че в крайна сметка личното ни щастие, спокойствие и комфорт има директна връзка с един по-добър, зелен и мирен свят, за него мечтая!

Какво ново да очакваме в ботаническата градина?

Тази есен и идната пролет, възнамерявам да направя една малка формална и модернистична мини градина до посетителския център и да размножа от по-любопитните растения за продажба.