Актрисата Жаклин Георгиева “Любовта започва когато започнеш да правиш нещата за другия, със същото старание, както би ги направил за самия себе си”

Привет, приятели! Много се радвам, че днес имам възможността да ви споделя моето фотоинтервю с прекрасната българска актриса Жаклин Георгиева. Жаклин е завършила Актьорство за драматичен театър в колеж „Любен Гройс”. Познавате я като Жeни от сериала “Татковци”. Участвала е и в други епизодични роли – „Столичани в повече”, „Откраднат живот”, “Пътят на честта” и други. Играла е няколко години в Драматичен театър Търговище, а след това и е била тв водеща в он-лайн телевизия към сайта store.bg.

Срещата ми с нея се състоя преди няколко седмици, когато направихме снимките за това фотоинтервю в парк „Врана”, в София. Жаклин е много мила, осъзната, откровена и позитивна. Оказа се, че освен актьорския талант, тя притежава и усет към модата. В кадрите, които заснехме, тя сама се е погрижила за безупречния си външен вид.

Във фотоинтервюто си говорим за спорта, актьорството, щастливите взаимоотношения и какво още, ще разберете като прочетете интервюто до край. Enjoy it!

Здравей, Жаклин! Благодаря ти, че прие поканата ми, много се радвам, че си ми на гости. Кога се роди любовта ти към актьорската професия?

От много малка. Като се върна назад, била съм на 5- 6 г. Колкото и да е абсурдно, от „Досиетата Х“ и латино-американските сериали, особено от „Досиетата Х”. С братовчед ми си влизахме сериозно в роли и си разкривахме случаи – дори бяхме напълнили ваната и в нея бяхме сложили найлон и червена боя, обикаляхме с играчките пистолети и си влизахме яко във филма . Ха-ха-ха. После вече като по-голяма , на 14 години се записах в актьорска школа и там разбрах, че актьорското ми дава възможност да се изразя и да изкореня притеснението, което ме прибираше в черупка.

С какво те обогати образът ти на Жени в „Татковци”?Изглежда ми доста далечна от теб.

Със сигурност станах още по-спонтанна, което ми е любимо нейно качество. Тя не си мълчи, не й е неудобно, няма задръжки и е цапната в устата. Не си оставя магарето в калта. Много съм благодарна, че ми е даден такъв персонаж, защото имам възможност да се разпищоля и да дам свобода на въображението си. По време на снимките, със сигурност се увеличи и чувството ми за хумор и придобих смелост да предлагам и да мисля в посоката, която помага за сцената.

Част от творческия ти път е било пътуване до Норвегия, което те е развило като артист. Кой беше най-ценният урок, който научи там?

Намалих егоизма и осъзнах, че всеки има право на шанс и всичко опира до умения и труд. Там бяхме събрани артисти от различни страни и чрез разговорите ни, разбрах как стоят нещата в тяхната страна. Това, което осъзнах за мен е, че тук в България се делим – на образование, кой къде е завършил, при кой, другото пък дали въобще е завършил, без да се интересуваме, какви са уменията, което е много ограничаващо, това ни пречи да работим и да си партнираме.

В Норвегия никой не го интересуваше кой къде е завършил, а как се справя на място със задачите и репетициите.

И другото, много важно нещо, научих се да работя и живея в екип, ние бяхме по цял ден заедно. На моменти, дори да искаш да останеш сам, трябва да отидеш да се разходиш в гората, но и там ще се натъкнеш на някой от групата. Което развива според мен, любов и желание да общуваш и разбира се, много търпение.

Ти си от хората, които обичат да пътуват. Кое е най-запомнящото се твое пътуване? Би ли ни разказала някоя интересна история?

Помня всяко пътуване и всяко следващо ми е любимо, защото ми дава много нова енергия и ме разсейва. Когато с приятеля ми се запознахме, той живееше в Германия и се налагаше да пътуваме, и тогава ми е било много вълнуващо. Повечето пъти аз ходех при него или той се прибираше, но имаше и пъти, в които си избирахме дестинация и се срещахме там. Най-запомнящото ми беше в Испания, в Мадрид. В този град животът започва след 22:00. Ние обикаляхме по цял ден по забележителности, в 18:00 се прибираме, спим до 22:00 и излизаме в 23:00, все едно е ден.

Не бързаш, че ресторантите ще затворят, просто животът кипи и всички са навън. Така ти стига времето за всичко.

Жаки, спортуваш от години – йога, стречинг и какво ли още не. Доколко е важен спортът за теб и какво ти дава?

Спортът ми дава усещането, че се харесвам и се чувствам добре в кожата и тялото си. Занимавам се с танци – high heels, правя всеки ден на йога и стречинг и преди време съм тренирала кик бокс. Йогата много ми помага да осъзнавам какво се случва в ума и как се отразява това на тялото ми. Блокажите, които трупаме ни пречат да общуваме, а в актьорската професия смятам, че е много важно да сме освободени, за да може да сме спонтанни, което води до истината.

Каква е тайната на щастливите взаимоотношения, според теб?

Да говориш, когато има проблем и да не спираш импулса си да направиш нещо. Да се опиташ да попиеш от другия качествата и уменията, които ти липсват. Клише е, обаче никой, който срещаме не идва случайно и не понасям, когато някой ми каже, че няма за какво да се променя, отсрещния трябвало да го приеме или да си ходи, от където се храни егоизма. Смятам, че най-важно е да имате една и съща морална гледна точка за нещата. Иначе не се живее, ако за единия е удоволствие, а за другия порок. И не на последно място да се грижиш за другия, така както искаш за теб да се грижат. Мисля, че любовта започва когато започнеш да правиш нещата за другия, със същото старание, както би ги направил за самия себе си.

 

Leave a Reply

Your email address will not be published.