Актрисата Елеонора Иванова “Правя това, което ме прави щастлива и го правя с удоволствие”

Приятели, днес на гости ми е една млада, талантлива и трудолюбива актриса – прекрасната Елеонора Иванова. Тя е носител на стипендия „Стефан Данаилов”, работила е и като модел. Познавате я от театралните постановки „Суматоха”, „Отровата на любовта”, „Пътят към ада”, „Времето е спряло”, „Ние, врабчетата”, телевизионния сериал „Братя”, а скоро ще можете да я гледате и в новия филм на Валери Йорданов  – „Шекспир като улично куче”.

Това, което ми направи впечатление в Нори е това, колко е осъзната, интелигентна и дейна. Въпреки че е млад артист, мен лично много ме вдъхнови срещата с нея и самото интервю, което сътворихме заедно. Елеонора е успяла да намери баланса между работата и личния живот, нещо, което някои от нас с години не могат да постигнат, признавам, че и аз все още търся начини да намеря собствения си такъв.

С Нори си говорим  още за вярата, мотивацията и какво още, ще разберете като прочетете интервюто докрай. Надявам се и вие да намерите своята доза вдъхновение в общия ни проект.

Имайте прекрасен ден! До нови срещи!

Здравей, Елеонора! Благодаря ти, че прие поканата ми, радвам се, че си ми на гости! Би ли ни разказала повече за себе си и проектите, в които участваш?

 Първо, благодаря за поканата! А за мен… казвам се Елеонора, но всички ме наричат Нори. В момента съм на свободна практика и опипвам почвата, така да се каже. Опитвам се да намеря пътя си или по-точно да си го създам такъв, какъвто на мен ми харесва и както на мен ми е най-смислено.

Кога и как се роди любовта ти към актьорската професия?

 Не знам, мисля, че винаги си я е имало. С времето тя променя своите измерения, разбира се. Това да си актьор се оказа доста по-различно от това, което аз си представях. Но любовта е такава – рошава, неочаквана, граничеща с омраза, пълна с разочарование, но все пак любов. Истински обичам това, което правя, когато е заредено със смисъл. Когато е искрено и сурово.

Като носител на стипендия „Стефан Данаилов”, какво би казала за твърдението, че успехът е 99% труд и 1 % талант?

Струва ми се вярно, поне според това, което съм виждала. Има и определен процент късмет.

Така или иначе, вярвам, че човек дори да не се е родил под щастлива звезда, дори и да няма капчица талант в себе си, ако разполага с правилната настойка и не се взима твърде насериозно, нещата ще му се наредят бързо по възможно най-правилния за него начин.

А какви са ежедневните ти действия за развитието на твоя талант?

 Съвсем съзнателно съм си подредила ежедневието по начин, който ме обогатява. Чета книги, гледам филми, общувам с чудесни хора… но това са неща, които съм възпитала у себе си и ги правя с удоволствие. Моят професор Ивайло Христов казва, че актьорът няма почивка. Той работи 24 часа. И това е вярно, няма как да се отпускаш, не може да не си вършиш “домашната работа”. И все пак, има дни, в които искам да лежа, да си цъкам на телефона и да си играя с кучето и не ми се прави нищо. Това не е загубено време, а откраднато. И си мисля, че то е нужно, за да не ми гръмне главата.

Все още не сме видели развитието на героинята ти Поли в телевизионния сериал „Братя”. Но все пак с тази роля, ти ставаш посланик на проблема на употреба на наркотици при младите хора. Какво би им казала по този въпрос?

 Това е хубав въпрос,благодаря. При подготовката, която си направих за ролята, се запознах с историите на много зависими хора. Някои наистина се запечатаха у мен. Осъзнах, че има една стигма около наркоманията. Още от малки ни учат, че наркоманите са отрепки, изроди, от които ние трябва да страним. Не. Трябва да страним от наркотиците, а не от наркоманите. Историята познава много хора, които са се отървали от зависимостта благодарение на правилната помощ и подкрепа.

В този ред на мисли бих посъветвала всеки, който минава през трудности – да потърси помощ от психолог, а не от наркотиците. Имам чувството, че не обръщаме достъчно внимание на психическото си здраве и ни се струва срамно да отидем при терапевт и да споделим проблемите си.

Наркотиците със сигурност не са решение на проблема, а краткотрайно бягство, което има много по-неприятен изход.

В какво вярваш?

 Вярвам в равноправието, вярвам, че всички сме хора и заслужаваме любов. Вярвам, че скоро ще бъдем по-толерантни. Вярвам, че ще се научим да пазим планетата и ще се грижим за природата. Вярвам, че ще станем по-милостиви към животните. Вярвам в хората. Вярвам в доброто. Не вярвам, че трябва да нараня друго същество, за да се чувствам по-добре със себе си.

Как си връщаш мотивацията, в моментите, в които я губиш?

 Просто гледам да се забавлявам. Аз не бих казала, че съм свръх амбициозен и мотивиран човек. Правя това, което ме прави щастлива и го правя с удоволствие. Което не ми харесва, не го правя. Където не е моето място, не стоя. Не се насилвам с нищо и не насилвам някакви неща да ми се случват. Когато твърде много съм се пренавивала за нещо, то никога не се е получавало. Един мой преподавател все казваше в най-трудните моменти – “ С търпение и чувство за хумор!”. Много хубава настройка, откраднах си и я и гледам така да си го живея тоя живот.

Какви нови проекти да очакваме от теб? 

 Аз и моите колеги от сдружение “Суматоха” в момента готвим ново предствление, на което се надявам скоро да мога да Ви поканя! А за другото… не знам. Ще видим. 🙂

Leave a Reply

Your email address will not be published.