Лайфстайл

Хореографката Пепи Костадинова “За мен успехът е да си постигнал вътрешен мир”

Привет, приятели! Щастлива съм да ви представя първия гост във фотоинтервю за 2021 г – хореографката Пепи Костадинова. Тя е нежна и огнена едновременно, изключително красива, мила и талантлива. С Пепи се познаваме от няколко години и много се радвам, че намери време да се включи в нашия мини проект и че тази година именно тя е моят първи гост.
 
Пепи танцува от дете. Била е състезател по Латино и бални танци. В момента е инструктор по Зумба, преподава Латино и бални танци на деца, хореограф е и е организатор е на събитието Born2Dance.
 
С нея се срещнахме ноември месец 2020 г, когато заснехме тази цветната и аристична фотосесия, която виждате в момента. Пепи вложи много старание във визиите, в това кадрите да са естетични и естествени. Искрено се надявам фотосесията да ви хареса и интервюто поне малко да ви вдъхнови или усмихне. В случай, че това се случи, сме свършили чудесно работата си. Приятно четене!

Здравей, Пепи! Би ли ни разказала повече за себе си?

Здравей, Криси! Благодаря за поканата и за прекрасните снимки, отново.

Аз съм инструктор по Зумба и Латино и бални танци в Пловдив и съм изключително благодарна и щастлива, че имам възможността да преподавам в едни от най-приятните и хубави зали в града.

Танците се появиха в живота ми още като бях малко дете. Спомням си първия си ден, когато стъпих в залата. Бях много притеснена и същевременно омагьосана от всички, които усилено тренираха за състезание. Тогава майка ми ме беше записала на пеене и нещо като курс за малки модели, но в един момент ми каза, че трябва да избера само едно от всичко. В момента пеенето ми е страхотно (под душа), а височината ми е далече от 180см, така че смятам, че наистина направих най-добрия избор. Истината е, че за мен магията на танца е несравнима. Той е като един международен език на душите и отваря постоянно нови хоризонти.

Бях състезател по спортни танци 13 години. Като при всеки спорт и изкуство, от мен се изискваше отдаденост, воля, сила, истинска любов към целия процес, както и кураж да продължиш, когато срещнеш несправедливост по пътя. Представяла съм страната ни на международни състезания и събития, също.

Зумба се появи на по-късен етап. Станах лицензиран инструктор на 18 години и имах щастието мой учител да бъде колумбиецът Херман Мело. Имах възможността да танцувам на една сцена със създателя на Зумба – Бето Перез – незабравимо.

Малко след като станах инструктор, започнах да организрам танцово събитие, в което фокусът е върху Зумба, но присъстват и уъркшопи в различни танцови стилове. Днес вече, събитието носи името Born2Dance, провежда се всяка година в Пловдив и събира международни инструктори и любители заедно.

Спортните танци те карат да бъдеш доста систематичен и отдаден на тях, но покрай Зумба, открих, че обичам да изследвам и други стилове, да се пренасям в културата им и да създавам нови светове с тях. Така се роди и идеята ми за DanceClass, където всеки може да се докосне до магията на стилове като Афро, Ча ча, Бразилиан фънк, Самба, Джайв и други.

Отделно от танците, образованието ми е нещо съвсем различно и несвързано с тях. Завърших бакалавър „Международни икономически отношения“ в ПУ, а в момента уча за магистър по „Рекламен мениджмънт и визуален брандинг“ в НБУ, който ми е излючително интересен, заради професионалистите, които срещнах. Даде ми различен поглед не само в сферата, но и житейски.

Обичам да изследвам и намирам нови хоризонти. Дава ми свобода да се откривам и да достигам до кътчета от себе си, за които не съм предполагала, че съществуват.

Пътуванията и ездата са ми другите страсти. Обожавам конете и яздя в свободното си време.

Ако не бях изтъкана от танци, може би щях да съм стюардеса или състезателка на препятствия с коне.  Хаха.. Може би, някой ден…

Откога танцуваш? Защо избра танците за основна  професия на този етап?

Танцувам от 5-годишна. Сега съм на 26 – почти цял живот. Дали аз ги избирам или те ме избират, не знам. Знам само, че когато намериш призвание, трябва да бъдеш достатъчно смел да го избереш и с трудностите, да го прегърнеш и да не пускаш да си отиде.

Аз преподавам и на деца и се опитвам и тях да науча на това – да не плачат за медали, а да се борят за собственото си развитие, да обичат процеса, да приемат загубите, да се учат от тях и да не се уморяват да стават след всяко падане. Само така човек може да се съхрани и да продължи да развива духа си и най-силните си качества. Танците са урок по живот, изразяване на всичко, което думите не могат да изразят, утеха и израз на любов към себе си, околните и Вселената. Разбере ли това човек, допусне ли го до себе си, ще успее да съхрани духа и здравето си. Ето затова избирам танците не само като професия, избирам ги като начин на живот, всеки ден.

Успяваш ли да балансираш между работата и личния живот? Как го постигаш?

Понякога се е получавало, понякога ми се е искало да се получи по-добре. За мен балансът е най-ценното нещо, към което човек може да се стреми. Колкото повече се стремиш, толкова повече се доближаваш. Но в живота е така, тъкмо си мислиш, че си постигнал баланс и идва изпитание, което може да те поразклати. В такъв момент е хубаво да имаш правилните хора до себе си, които да те разберат, да бъдат търпеливи и да ти помогнат да се върнеш към себе си.

Балансът е ценност и стремеж, който не трябва да утихва, за да запазиш свободата си и да не бъдеш зависим от работа или хора и същевременно да съхраниш и тях.

Какво дете беше?

На този въпрос мисля, че родителите ми биха отговорили по-добре. Моите детски спомени са, че бях спокойно дете като цяло, но в това цяло имаше и малко дивотия. Аз още си я пазя тази дивотия и си я обичам, тя ми помага.

Много обичах да излизам с родителите си, да бъда покрай възрастните. Обожавах да прекарвам летата си на село при баба и дядо. Дядо ми много обичаше да си правим игрови вечери. Учеше ме на всевъзможни игри – карти, дама, шах – караше ме да мисля.

Времето прекарано там, също ме сближи с природата и много обикнах животните.

Като всяко дете обичах да играя навън с компанията. Понякога обаче пропусках, защото доста от времето ми беше ангажирано в тренировки. Имах състезателен дух, дори и в игрите навън с децата. Когато си състезател, неизбежно го развиваш. Бях доста активно дете.

Имаш ли рецепта за лично щастие? Каква е тя?

Доза кураж, доза търпение, доза любопитство да откриваш в себе си и отвън, доза пътуване, доза постоянство, доза мъдрост и най-голямата част в рецептата оставям на Любовта и Бог.

Какво представлява според теб успешната жена? Как си я представяш?

За някои успехът е да се издигнеш на работата, да получиш повече власт, да получаваш много пари. За мен успехът е различна величина.

Да си обичан, да си постигнал вътрешен мир, да си постигнал целите си, без да си потъпкал души, да излизаш от пашкула си и да бъдеш смел да заявиш себе си, да правиш неща, които те предизвикват да отваряш нов пласт от душевността ти, да търсиш истината, да не допускаш тъмнината да прогони светлината ти, да се научиш да се съхраняваваш и да знаеш, че ако първо ти не си щастлив със себе си, никой няма да е щастлив с теб. Успех е, да можеш да споделиш успеха си с друг и да бъдеш в помощ и той да достигне до своя собствен. Каквото и да правиш да оставяш по-малко или много любов от себе си.

Как успяваш да съхраниш женствеността си в забързаното ежедневие и многобройните задачи?

За мен, женствеността е качество, което или го носиш или не. Тя може да се усети дори, когато си в най-неглижиращия си вид, ако просто я притежаваш. Усеща се в разговор, походка, жестове, душевност.

Моето ежедневие е наистина динамично и доста често през деня, ако ме срещнете, ще ме видите облечена спортно, без специални прически.

Но съм от жените, които, когато излизат, обичат да сложат лек грим, да облекат любимата си рокля и бижута, да подчертаят женствеността си с парфюм.

Абе, като цяло обичам да се глезя и да се грижа за себе си по женски, дотолкова, че да се чувствам добре в кожата си.

Какви нови проекти да очакваме от теб­­?

Първо, се надявам човечеството по – бързо да се възстанови от изминалата 2020-та година, която не беше лека за повечето хора. Доста от нещата в плановете ми бяха предвидени да се случат тогава. Едно oт тези неща беше събитието Born2Dance, което организирам всяка година и се старая да го развивам откъм идеи. Друго, което трябваше да се случи в 2020-та година през  април, беше събитието „Златна муза“.  Това са българските награди за Хореографи на годината.  Имах щастието да бъда номинирана за „Хореография в областта на съвременното/модерно танцово изкуство“, за което съм много благодарна.  Надявам се тази година това събитие да се случи.

Работя по собствен сайт , където ще бъде обобщено всичко, което е свързано с танците и работата ми – хореографии, видеа, запитвания за хореографии, събития и други интересни неща, които предстоят.

А иначе любимите ми ученици в моите класове могат да очакват още интересни  хореографии, пътувания, събития и запомнящи се, весели моменти заедно.

С вяра, че всичко че се случи, когато му е времето, продължавам и не спирам да работя и да давам  от себе си, всичко,  което имам да дам.

Обич, Пепи

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *