Привет, приятели! Днес ми гостува една млада, красива и талантлива дама – актрисата Радина Боршош. Въпреки че все още е студентка в НАТФИЗ, тя вече е утвърден артист на българската сцена – можете да я гледате в Народен театър „Иван Вазов”, Театър „София”, на малкия и на големия екран.
Ради е магнетична, интелигентна, мила, човечна и се отнася присърце с ангажиментите, които е поела. Изключително щастлива съм, че успях да се докосна до енергията и артистизма й. Впечатлена съм от личността й и самостоятелността, които е развила за крехката си възраст. Успехът й съвсем не е случаен и е напълно заслужен. Сигурна съм, че пътят й на артист едва сега започва и я очакват още много, много роли, които да изиграе.
Насладете на фотосесията, която заснехме специално за вас и прочетете интервюто докрай. Enjoy it!
Би ли ни разказала повече за себе си и за проектите, в които участваш?
Най-трудно е да говориш за себе си, да се видиш острани. Затова, най-лесно е да започна с фактите – студентка съм на проф. Стефан Данаилов и вече започна последната ми година в НАТФИЗ. Но освен работата ми в Академията, съм и доста ангажирана с театрални и кино проекти. На 16-годишна възраст за първи се снимах в киното, във филма „Солвейг”. След това, дойдоха два пълнометражни филма „Маймуна” и „Привличане”, които станаха много любими на публиката. В телевизията пък участвам с главни роли в два сериала, което е една динамична и напрегната част от моето ежедневие. Но най- вълнуващи и драматични са театралните ми роли. В театър „София” играя в „Мери Попинз”, а в Народен театър зрителите могат да ме гледат в три постановки – „Лисичета”, „Три високи жени” и „Когато гръм удари, как ехото заглъхва”. Щастлива съм с героините си и много си ги обичам!
Започнала си да се занимаваш с актьорство от малка. Отрази ли се това на животът ти по някакъв начин? Можеш ли да кажеш, че си се лишила от нещо, заради това?
Избрах тази професия със сърцето си. И още от съвсем малка знаех, че това е моя път. В гимназията всяко свободното време прекарвах в актьорската студия на Малин Кръстев в Младежки театър. Там открих приятели и съмишленици, с които сме заедно и до днес. Човек се чувства цял, когато сбъдва мечтите си.
Кой е най-милият ти спомен от среща с публиката?
В секундите преди начало на постановката, усещаш как тишината диша в тъмния салон. Тогава късаме връзката с реалността и заживяваме общ, наш си свят. И когато накрая избухнат аплодисментите ме обхваща такава радост и облекчение, че сме били на ниво и сме заслужили тези ръкопляскания. Това ме вдига поне метър над земята и после пак си слизам и стъпвам на твърдо, за да продължа напред. Веднъж на „Лисичета” беше дошла група от Пловдив да ни гледа, след представлението ни чакаха на служебния вход на театъра, поздравиха ни, подариха ни цветя и веднага си тръгнаха обратно за Пловдив. Тогава си помислих, че за да направиш такова нещо, наистина трябва да обичаш театъра и изкуството. Почувствах се страхотно!
Какво означава за теб да обичаш?
В сърцето си имам да дам много любов! И не искам това да се променя. Любовта е всичко!
В какво вярваш?
Вярвам в Бог, вярвам в любовта, вярвам в доброто, вярвам в хората, в изкуството, в театъра, в способността ни да създаваме, да сбъдваме… вярата е сила! Без нея ще сме объркани и безнадеждни.
Какво е мнението ти за социалните мрежи? Според теб повече ни взимат или повече ни дават?
Толкова много хора са до теб и с теб чрез телефона ти. Смятам, че е готино, но манията за лайкове е неприятна, дори истерична. Понякога ми харесва да споделям снимки с приятелите си, но съм против навлизането в личното ми пространство. Трябва да си останат моменти, които са само за двама. Забелязала съм, че колкото повече някой поства от дадено събитие или пътуване, толкова по-малко присъства в него. Снимаш момента или преживяваш момента… избирам преживяването.
Какви нови проекти да очакваме от теб?
Преди дни приключих снимките на нов български филм – „Рая на Данте”. Една човешка история, която ще ви развълнува. Партнирам си с големия актьор Владо Пенев, а на терен се запознах и с легендите Гинка Станчева и Иван Налбантов, които също ще видите на големия екран. Когато прочетох сценария така се запалих, че не можех да спя дни наред. Аз съм така, когато започна да се подготвям за роля, непрекъснато мисля за героинята си, как изглежда, какво е миналото й, какво я вълнува, как изразява себе си, какъв е любимият й цвят, коя книга чете… когато си отговоря на хилядите въпроси, съм готова! Историята е великолепна, истинска, защото може да успяваме, да грешим, да се връщаме назад, но любовта никога не отпада, винаги е по-голяма от всичко останало. „Рая на Данте” разказва за всичко това. Премиерата ще е през 2020 година!
