Как започна всичко? Наистина ли е страшно да бъдеш себе си??

Здравейте, приятели! В края на месец ноември, професионалната ми страница Kristina Likova Photography, ще навърши на две години. Ихууу! Преди няколко дни внезапно се роди идеята, да вдъхна нов живот на статията, която написах точно, когато тя стартира. “Как започна всичко? Наистина ли е страшно да бъдеш себе си??“, беше първата статия в блога ми, първата статия написана от мен. Бях начинаещ фотограф и все още живеех с илюзията, че фотографията е забавление, време прекарано сред природата и в приятната компания на прекрасните ми клиенти (за щастие, наистина работя с прекрасни хора). Да, това наистина се случва, но е може би 1/10 от нещата, които ми се налага да правя. Създаването на фотографии, започва с идея, която е свързана с проучване, избиране на локация, на време за провеждане на снимките в зависимост от светлината, заснемането й, обработка, ретуш, стигане на проекта до хората, често работа и в почивните дни и т.н… Но важното е, че всичко се случва с много любов и положителен заряд. След кратката предистория, ви споделям и самата статия.

Здравейте! Аз се казвам Кристина Ликова и съм  професионален фотограф. Ще ви разкажа накратко моята история или как животът ми се промени, след като тръгнах по пътя на моето осъзнаване.

Как започна всичко?

Забременях малко след като завърших университета, в период, в който нямах стабилна работа. Първото ми висше образование е на програмист, но знаех, че това не е моето призвание. Не се справях блестящо, така както някои от колегите ми, които очевидно обичаха професията си. По времето, по което бях студентка бяха много популярни икономическите специалности. Бях напът да се преквалифицирам в тази сфера, но дълбоко в себе си знаех, че не искам да бъда поредния икономист.

Идеята да започна да се занимавам с фотография се роди, година след като дъщеря ми се появи на бял свят. Както се случва обикновено, малкият човек ме накара да направя равносметка на това, което съм постигнала до момента. Замислях се „Коя съм аз?”, „Какво искам да постигна в моя живот?”, „Кои са моите ценности?”. Търсих отговорите навсякъде. Обърнах се и към близките ми приятели, които ме познават най-добре, с молба да назоват кои са силни ми страни, според тях. Интересното беше, че всички ме свързват с творчески качества като:  усет към цветовете, усет към детайли, афинитет към красотата. Идеята ми за фотографията  беше налице, и най-накрая събрах смелост да я споделя с близките ми, след като една година беше стояла само в мислите ми.

Няколко месеца след тази първа крачка, вече държах в ръце първия си професионален фотоапарат. Изненада за мен беше, че веднага започнаха да се получават добри кадри. Разбира се, говоря за приятни, любителски кадри. Така започнах да чета усилено на темата. Два месеца след това започнах работа като продуктов фотограф в голяма пловдивска фирма. В началото учих много, не ми беше лесно. Това работно място ми помогна да изградя  много важни и основни умения във фотографията, за което съм изключително благодарна. Благодаря съм за възможността да бъда част от екипа, за опита, за хората, които ми помагаха, докато бях там, за разбирането.

Година по-късно започнах да уча фотография в Академията за Музикално, Танцово и Изобразително Изкуство, град Пловдив. Вече съм дипломиран Магистър Фотограф. Ученето ми там, промени цялостното ми виждане не само за фотографията, но и за изкуството като цяло. Разбрах къде се намирах тогава, знам колко съм напреднала днес, знам какво още искам да науча и знам и колко още искам „да порасна“. Всичко се постига с цената на труд и постоянство.

Уроци от живота

Всеки един от нас, ден след ден, прави малки избори в живота, на базата на своя опит и преживявания. Решенията, които взимах преди бяха на базата на това какво „трябва”, а не какво искам истински да направя. Но когато не си себе си, и природата се обръща срещу теб. Появи ми се автоимунно заболяване, което беше много ценен урок в живота ми. Промених начина си на живот, начина си на хранене, дори начина, по който възприемам света. Затова днес съм благодарна, че съм минала по този път и съм стигнала дотук.

С малки стъпки започнах да работя за себе си и то професия, която обичам, и ме зарежда, и вдъхновява. С промяната на ежедневната реалност, се промени и животът ми. Въпреки че спя все толкова недостатъчно, имам всекидневни поводи за усмивка, развивам се ден след ден, така както ми се иска, мога осъзнато да се огледам наоколо и да взема решение, а не да правя механично едно и също всеки ден. Разбира се, и здравето ми драстично се подобрява.

Защо и как реших да започна да работя на свободна практика?

Всички знаем как минават дните ни, когато ходим на работа. В най-добрия случай, работно време от 9:00 до 18:00, два почивни дни. Но и всички жени знаем, че работният ни ден не приключва на работа, а ни чака още един такъв вкъщи. Всичко това, съчетано и с едно чувствително дете, което има нужда от внимание, се превърна в не особено печеливша комбинация. В този период и двете бяхме натоварени, липсвахме си, в резултат на което, дъщеря ми боледуваше често. Моята умора също си казваше думата и лесно се заразявах от нея. Сега, като фотограф на свободна практика съм по-гъвкава, успяваме да си откраднем време заедно и за щастие и детенце спря да боледува толкова често, разбира се и аз покрай нея. Отново, попадането в друга реалност, промени цялата ситуация.

Всичко това е прекрасно, но нямаше да е възможно, ако не беше съпругът ми. Той е човекът, който ме подкрепя в този труден момент и всячески ми помага. Използвам възможността да му благодаря.

Начинът ми на работа

Това, което мога да кажа за начинът ми на работа, че правя това, което правя с много любов. Това ме кара да бъда изискваща към себе си и държа на качеството на продукта, който създавам. Развивам себе си, професионалните ми умения и продукта, който стига до хората всекидневно. Както казах, знам къде искам да стигна и за да се случи това, имам път за извървяване, по който се движа все по-леко.

Защо ви разказвам всичко това?

Пожелавам на всеки да успее да намери баланса в живота си и да следва мечтите си. Мога да ви уверя, че този път не е гладък, нито лесен. Свързан е доста често с лишения, упоритост, работа, недоспиване 🙂 (понякога), пак упоритост. Но си заслужава. Причината да ви разкажа моята история е именно тази – да повярвате, че всичко е възможно. Постигането на хармония е нищо повече от това да полагаш усилията в правилната посока и по правилния начин. Всеки може стигне достигне целта си крачка по крачка, ден след ден.

 

Leave a Reply

Your email address will not be published.