Денислава Станева “Изкуството е в малките неща”

Денислава е талантлива оперна певица, притежаваща впечатляващ глас. Преди да се запозная лично с нея, се поинтересувах от работата й и останах изумена от таланта й. Вече нямах търпение да я срещна! За щастие, Дени е и прекрасен човек – добър, духовен, съзнателен, искрен и позитивен. Днес съм щастлива, че я познавам и с удоволствие ви я представям и на вас. Приятно четене!

Здравей, Дени! Би ли се представила на аудиторията ни?

Здравей, Криси! Ако трябва да отговоря традиционно бих казала, че имам няколко образования по оперно пеене, музикотерапия и психология. Но по-скоро бих казала, по друг чисто човешки начин, че съм търсещ човек, насочен към себе си и заобикалящия ни свят, носещ изкуството и любовта като градивен елемент.

Имаш невероятен глас – силен и впечатляващ. Откога пееш?

Благодаря! Обикнах музиката като дете – това е един друг свят. Имам спомен, че пея откакто се помня. Наскоро един колега ми каза, че когато говоря сякаш пея. Това беше интересно за мен и ме накара да се замисля, как точно го правя. Явно просто музиката струи от мен и в думите. Това ме кара да се чувствам щастлива, защото думите също са музика. Словото и музиката винаги са вървели ръка за ръка.

Как реши да се занимаваш точно с оперно пеене?

Реших да се занимавам с оперно пеене или то реши да се занимава с мен! И днес си задавам този въпрос. Изкуството не си избираш сам, то те избира в моментите на детството ти или в най- преломните моменти в твоя живот. То е живо, то те събужда, за да не тлееш и да имаш някаква привидна сянка наречена живот през очите на другите, а живот през Висшия разум. Понякога се чудя дали е дар или инструмент, с който да събудим заспалите си души за живот.

Не познавах операта съзнателно, до момента, в който дойде в живота ми. Тя изважда на повърхността най-скритите кътчета от душата ми – онези бури и онези нежни ноти, но винаги е с мекота и характер. Оперното изкуство е живо изкуство и в моментите, в които съм искала да го сложа в някакви граници, то е слагало мен в такива. Или му се отдаваш изцяло или тлееш в него.

Ако не беше оперна певица, с какво друго би се занимавала?

Парадоксът е, че изкуството никога не идва само. Колкото повече навлизаш в спецификата на определен вид изкуство, толкова повече разбираш, че всичко е едно цяло. За да развиеш потенциала му, трябва да опознаеш много видове направления в живота. Човек не трябва да се ограничава, а точно обратното – да опознава нови светове, защото те му разкриват неговия свят в най-цветните багри, които той не може да види без този широк мироглед и нужда от опитност.

Ти се интересуваш от психология. Каква част от живота ти заема тя?

Психологията не заема част живота ми, а тя е част от същността ми. Всичко е психология, всичко е музика, всичко е математика. Ние сме неразривна част от едно цяло и, ако част от него липсва, загубваме цялостта си и започваме да компенсираме. Във Вселената няма празнота, ако нещо липсва, друго заема мястото му. Докато не осъзнаем, че ние сме част от едно цяло, заедно с природата и всичко заобикалящо ни, винаги ще се чувстваме непълноценни и не единни в същността си.

А как бихме могли да увеличим изкуството в ежедневието ни?

Няма нужда да го увеличаваме, а просто трябва да го преоткрием. Забравили сме за него и сме го захвърлили там, някъде в ъглите на стаите, заедно с детските си спомени, защото смятаме, че не ни е нужно и че вече сме пораснали. То е пред нас, то е в малките неща. То е в красиво поставената салфетка, в закуската сутрин поднесена по абстрактен начин, в поетично казаните думи изречени с любов – нима всичко не е изкуство?!

Според теб хората проявяват ли интерес към живото изкуство – концерти, театри, постановки?

Живото изкуство винаги е вълнувало и винаги ще вълнува, защото тази емоция, която артистът може да предаде на сцена, не може да се пресъздаде от записа колкото и да е хубав. А и в живото изпълнение винаги има доза несъвършенство, което още повече доближава публиката до артиста. Тъй като живеем в изключително технологичен свят мисля, че би било добре да се постараем да направим сценичното изкуство малко по-близко до обикновения човек. Така смятам, че хората, ще могат много повече да се докоснат до истинските емоции, които те самите потискат в себе си.

Какво обичаше да правиш като дете?

Бях кротко дете, изключително грижовна и всеотдайна към нуждите на другите. Себе си поставях на последно място, което често в живота пречи, когато е в крайност. Вечер мечтаех за сцената, за музиката, караше ме да се чувствам като в един приказен свят. То това е тайната на изкуството, но колкото повече порастваш, толкова и то се променя, чрез теб, защото човека  е негов проводник. Така опознавах него, опознавах и себе си. Често вкъщи събирах братята и сестра ми, за да организирам спектакли и сцени, с които да изненадаме майка ни, когато се прибере. Беше забавно!

Какво е за теб успехът?

Труден въпрос, защото успехът, не е константна величина. Когато човек се променя и представата му за успех се променя. Ако бях отговорила преди време щеше да е различен отговорът ми от днес. Сега мисля, че успехът е в нас самите и трябва да намерим  пътя към себе си, за да изразим тази най-успешна наша същност. Мога да кажа, че това е развитието ни в професията, в личния ни живот, в приятелствата, но нима пътят към нас не изразява точно това. Когато намериш себе си, хората и ситуациите, които се появяват в живота ти, са точно тези, от които има нужда сърцето ти, не умът ти. Тези, които са правилните за теб.

Какво те вдъхновява?

Вдъхновява ме природата, тишината, пътят към себе си. Вдъхновяват ме хората, в които има огън, също така хора, които търсят пътя, за да се свържат с другите по един истински начин, не разрушаващ тяхната идентичност и свобода. Живеем в едно ново време, в което вече фалша няма място, защото много бързо избива на повърхността. Само истината в същността й и любовта във всичките й проявления ще ни помогнат да въздигнем себе си и човечеството.

На какво се възхищаваш?

Възхищавам се на всичко живо, на природата, как е в едно единство с нас, стига да сме отворени за нея. На човешката същност се възхищавам – как сме дошли тук, за да учим постоянно и колко сме силни и търсещи всъщност. Как постоянно започваме отново и отново и все с пламък в очите. Това е възхитително! Възхищавам се как е възможно да ни се случват неща, които да определяме като случайност, а всъщност да разбираме след време, че това е крайъгълния камък на живота, който ни насочва в правилната за нас посока. Целият живот е едно възхищение!

Какво е за теб изобилието?

Започнах да разбирам във времето, че изобилието е в нещата, които имаме още с идването си на този свят, а не нещата, който можем да си купим, защото те лесно могат да бъдат заменени с други. Изобилието е талантите, които всеки един от нас носи. Изобилието е в нас, в нашата същност, стига всеки един от нас да го намери за себе си. Затова сега е от изключителна важност, да се обърнем повече към себе си и към това, което истински сме.

А какъв е преломния момент на проявата му според теб?

Преломния момент на проявата на изобилието според мен е, когато настъпи преломен момент в личността ти. Тогава започват да се сриват всички изградени от теб или обществото налагани норми за правилно и не правилно и това довежда до бунт на “аза”. Тогава се появява това изобилие и разбираш, че външния свят е отражение на вътрешния, че всъщност това богатство идва от вътре на вън, а не обратно.

Според теб трудно ли е човек да бъде себе си?

Да бъдеш себе си, никога не е било лесно. Поглеждайки във всички епохи в развитието на литературата, изкуството, технологиите, виждаме, че обществото винаги е отхвърляло различното, но точно от него е имало нужда за развитието си като такова. Според мен най-трудно е да признаеш пред себе си, “кой си” и от какво имаш нужда. Тогава нещата стават по-лесни.

Преди време беше популярна фразата „Красотата ще спаси света?“. Актуална ли е днес? Според теб какво би могло да спаси света?

Според мен повече от всичко днес актуална фраза е “Любовта ще спаси света!” Днес имаме отчаяно нужда да се обичаме помежду си, като братя, като хора, като личности. Ако бъдем малко по-добри и отворим сърцата си, ще видим как и другите ще се отворят за нас. Винаги с пълна сила е важала фразата “ Давай и ще ти се даде!”

Вярваш ли в мечтите?

Има ли човек, който да не вярва в мечтите, без тях се чувстваш като без път. Вярвам и действам, това е доказателството за вярата – действието.

Би ли ни споделила твоя мечта?

Преди мечтаех да стана известна оперна певица. Сега мечтая да нося славата и топлината на българската култура по един конструктивен и градивен начин, не насочен към егото, а към обществото като цяло. Да съчетавам музиката и изкуството по един градивен начин в полза на човечеството. Ако си задаваме въпроса по-често „Желанията ни от егото ли са продиктувани или от любовта?”, ще знаем правилния път и много по-трудно бихме се изгубили в живота.

Над какви проекти работиш в момента?

Работя над различни проекти, търсейки се да опозная по- добре себе си, за да разкрия по- добрата версия на това, което съм. Правя проекти в различни направления, чисто класически, също и с модерни аранжименти и съчетание на съвременно звучене. Участвам още и в екипни проекти, човек трябва постоянно да се преоткрива. Когато имаш по-широк мироглед, можеш по-правилно да насочиш енергията си към конкретна специфика и да се разгърнеш по правилния начин.

Какво би ни казала за финал?

Може би целия ни път се крие в това да намерим пътя към себе си, и всичко, което правим са само инструменти за постигането му. Радвайте се на живота, защото той е тук и сега!

Leave a Reply

Your email address will not be published.